ОБОБЩЕНИЕ
ПРИРОДНИ КОМПЛЕКСИ /геосистеми/ – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ
СЪЩНОСТ - Пространствено ограничени съчетания от природни компоненти, които са взаимно свързани и си взаимодействат. Свойствата на комплекса са цялостност, определени отношения между компонентите, цикличност, ритмичност. Природен комплекс се формира тогава, когато се съчетават най-малко два природни компонента от географската обвивка.
Комплекси, които обединяват всички природни компоненти на дадена територия за определено време, се наричат пълни природни комплекси. Те са образувани от скали, въздух, води, почви, растения, животни. Някои пълни природни комплекси могат да бъдат и с по-малко природни компоненти – с пет, с четири, с три и дори само с два компонента. Това се отнася за полярните и за тропичните пустинни ширини. В зависимост от човешкото влияние те се делят на: природни (при два или повече компонента, които не са засегнати от човешката дейност) и антропогенни.
а/ глобални комплекси - географска обвивка – най-голямата и най- сложна, включва всички природни компоненти
б/ регионални комплекси – природни пояси /климатични/ и природни зони в/ локални комплекси – териториални и аквални
Ландшафт - Природен комплекс, представляващ система от всички природни компоненти (скали, почва, въздух, вода, растителност и животни).
ПРИРОДНИ ЗОНИ И ПОЯСИ
1. Зоналност - Това е закономерното изменение на природните комплекси (геосистеми) при промяна на природните условия под въздействието на устойчиви /зонални/ природни фактори. Географската зоналност бива: - широчинна, меридионална - височинна и дълбочинна. Причина – закономерна смяна на природните условия, обусловена от географското положение, надморската височина и дълбочина, и различно количество слънчева радиация.
2. Азоналност - Разпространението на природни явления и процеси, които не се дължат на зоналните фактори и не са присъщи за определена природна зона. Причина - Процесите, обусловени от енергията на земните недра - движенията на земните пластове (земетресения и вулканизъм), скалната основа, релефът, разпределението на сушата и водата и др.
3.Природни пояси и зони
Проявата на зоналността и азоналността в географската обвивка са довели до обособяването на природни пояси и зони.
Поясите са природни системи със сходни топлинни условия и влажност. Съвпадат с климатичните пояси и носят техните имена. Делят се на природни зони.
Природните зони заемат големи пространства от континентите. Те са природни комплекси със сходни топлинни условия, влажност, почви, растителност и животински свят. Външният им вид се определя от характера на растителността, откъдето идват и наименованията им.
СВЕТОВЕН ПРИРОДНО-РЕСУРСЕН ПОТЕНЦИАЛ. ВИДОВЕ ПРИРОДНИ РЕСУРСИ. СУРОВИННО-ЕНЕРГИЕН И ЕКОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ.
1. Природни ресурси – това са всички елементи на природата, които са качествено и количествено оценени от човека могат да се използват пряко в живота и в стопанската му дейност.
2. Природни условия - това са всички елементи на природата, които не участват пряко в стопанската дейност на човека, но са предпоставка за нейното развитие. 3. Природноресурсен потенциал – това е показател, характеризиращ съвкупността от природни ресурси на земята, както и възможностите, които те предлагат за развитието на световното стопанство.
4. Класификация на природните ресурси.
а/според възможността да се възстановяват: - неизчерпаеми и изчерпаеми /възобновими и невъзобновими/
б/ според естествените си признаци биват: –
-Нефт -
-Природен газ – Русия и в страните от Близкия и Средния Изток. Над 55% от световния добив на природен газ се пада на Русия, САЩ и Канада и може би ще можем да използваме този ресурс в следващите около 70 години преди да се -изчерпи напълно.
-Уран -
-Хидроенергийни ресурси - Производството на електроенергия от водни източници в световен мащаб е около 16%. Водните ресурси като средство за производство на електроенергия са най-много в Китай, Русия, САЩ, Канада и Бразилия. Производството на енергия от хидроенергийни ресурси е по-евтино, а и почти не замърсява околната среда.
Съвкупността от отделните видове природни ресурси се нарича природноресурсен потенциал. Обикновено по – големите по обхват страни разполагат с по – разнообразни ресурси и в по – големи количества, поради което имат по – голям природноресурсен потенциал.
6. Проучване и оценка на природните ресурси
Преди да започне използването на природните ресурси на дадена територия те трябва да бъдат проучени и оценени. Проучването включва търсенето на отговори на няколко важни въпроса:
7. Суровинно-енергиен и екологичен проблем.
Глобалните проблеми касаят целия свят. Те са: демографски, продоволствени, икономически и екологични. Глобалните проблеми на човечеството са взаимно свързани. Изострянето на един от тях, влияе върху състоянието на останалите. Едни от най-сложните проблеми, пред които е изправено съвременното човечество и от решаването на които зависи неговото бъдеще, са суровинно-енергийният и екологичният.
а/суровинно-енергиен проблем
Високите темпове на добиване на полезни изкопаеми, от една страна, и, от друга – използването в производствените процеси само на 1/4 от добитите суровини, през ХХ в. доведоха до изчерпване или намаляване на запасите им в много региони на света. Например рязко намаляха запасите на железни руди в САЩ, Русия, Франция; на медни руди – в Африка; на дървесина – в централно-африканските страни и Бразилия. Установено е, че ако темповете, с които нараства добивът на полезни изкопаеми в света се запазят, те много бързо ще бъдат изчерпани. Причините за възникването на суровинно-енергийния проблем са: количеството и качеството на природните ресурси; неравномерното им териториално разпределение; нарастването на техния добив; нерационалното им използване от човека в процеса на неговата стопанска дейност.
б/екологичен проблем
Той е предизвикан от отрицателното въздействие на стопанската дейност върху геосферите. Проблемът е пряко свързан с усвояването на природно-ресурсния потенциал на планетата и с преработването на добитите суровини. Негативното въздействие на обществото води до замърсяване на въздуха – зачестяват киселинните дъждове, разширяване на озоновата дупка, засилване на парниковият ефект; замърсяване на водите на сушата и на Световния океан; намаляване на размера на обработваемите земи поради ерозия, замърсяване на почвите, нарастване на площта на пустините и др.
в/ устойчивото развитие
Под устойчиво развитие се разбира определен начин на взаимодействие между обществото и природата, който осигурява и гарантира живота на съвременния човек и на бъдещите поколения на планетата. Моделът на това взаимодействие е разработен от ООН, а основният принцип, който се съдържа в него, е: удовлетворяването на жизнените потребности на днешните поколения не трябва да става за сметка на бъдещите поколения. Съвременната човешка цивилизация има възможности да придаде устойчив характер на използването на природните ресурси и на демографските процеси за продължителен период от време. Това налага:
– Насочване и обединяване на усилията на държавите в света за рационално и ефективно използване на природните ресурси през ХХI в.
– Постепенно ограничаване на огромните разходи за експлоатация на невъзобновимите природни ресурси и увеличаване на разходите за поддържане на екологичното равновесие.
– Увеличаване на дела на неизчерпаемите енергийни източници в структурата на използваните досега източници. Търсене на нови енергийни носители.
в– Задоволяване на основните потребности на човека от храна, облекло, жилище, образование, медицинско обслужване във всички страни и региони.
ПРИРОДНИ КОМПЛЕКСИ /геосистеми/ – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ
СЪЩНОСТ - Пространствено ограничени съчетания от природни компоненти, които са взаимно свързани и си взаимодействат. Свойствата на комплекса са цялостност, определени отношения между компонентите, цикличност, ритмичност. Природен комплекс се формира тогава, когато се съчетават най-малко два природни компонента от географската обвивка.
Комплекси, които обединяват всички природни компоненти на дадена територия за определено време, се наричат пълни природни комплекси. Те са образувани от скали, въздух, води, почви, растения, животни. Някои пълни природни комплекси могат да бъдат и с по-малко природни компоненти – с пет, с четири, с три и дори само с два компонента. Това се отнася за полярните и за тропичните пустинни ширини. В зависимост от човешкото влияние те се делят на: природни (при два или повече компонента, които не са засегнати от човешката дейност) и антропогенни.
а/ глобални комплекси - географска обвивка – най-голямата и най- сложна, включва всички природни компоненти
б/ регионални комплекси – природни пояси /климатични/ и природни зони в/ локални комплекси – териториални и аквални
Ландшафт - Природен комплекс, представляващ система от всички природни компоненти (скали, почва, въздух, вода, растителност и животни).
ПРИРОДНИ ЗОНИ И ПОЯСИ
1. Зоналност - Това е закономерното изменение на природните комплекси (геосистеми) при промяна на природните условия под въздействието на устойчиви /зонални/ природни фактори. Географската зоналност бива: - широчинна, меридионална - височинна и дълбочинна. Причина – закономерна смяна на природните условия, обусловена от географското положение, надморската височина и дълбочина, и различно количество слънчева радиация.
2. Азоналност - Разпространението на природни явления и процеси, които не се дължат на зоналните фактори и не са присъщи за определена природна зона. Причина - Процесите, обусловени от енергията на земните недра - движенията на земните пластове (земетресения и вулканизъм), скалната основа, релефът, разпределението на сушата и водата и др.
3.Природни пояси и зони
Проявата на зоналността и азоналността в географската обвивка са довели до обособяването на природни пояси и зони.
Поясите са природни системи със сходни топлинни условия и влажност. Съвпадат с климатичните пояси и носят техните имена. Делят се на природни зони.
Природните зони заемат големи пространства от континентите. Те са природни комплекси със сходни топлинни условия, влажност, почви, растителност и животински свят. Външният им вид се определя от характера на растителността, откъдето идват и наименованията им.
СВЕТОВЕН ПРИРОДНО-РЕСУРСЕН ПОТЕНЦИАЛ. ВИДОВЕ ПРИРОДНИ РЕСУРСИ. СУРОВИННО-ЕНЕРГИЕН И ЕКОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ.
1. Природни ресурси – това са всички елементи на природата, които са качествено и количествено оценени от човека могат да се използват пряко в живота и в стопанската му дейност.
2. Природни условия - това са всички елементи на природата, които не участват пряко в стопанската дейност на човека, но са предпоставка за нейното развитие. 3. Природноресурсен потенциал – това е показател, характеризиращ съвкупността от природни ресурси на земята, както и възможностите, които те предлагат за развитието на световното стопанство.
4. Класификация на природните ресурси.
а/според възможността да се възстановяват: - неизчерпаеми и изчерпаеми /възобновими и невъзобновими/
б/ според естествените си признаци биват: –
- Енергийни - горива, радиоактивни метали, геотермални, хидроенергийни
-Нефт -
-Природен газ – Русия и в страните от Близкия и Средния Изток. Над 55% от световния добив на природен газ се пада на Русия, САЩ и Канада и може би ще можем да използваме този ресурс в следващите около 70 години преди да се -изчерпи напълно.
-Уран -
-Хидроенергийни ресурси - Производството на електроенергия от водни източници в световен мащаб е около 16%. Водните ресурси като средство за производство на електроенергия са най-много в Китай, Русия, САЩ, Канада и Бразилия. Производството на енергия от хидроенергийни ресурси е по-евтино, а и почти не замърсява околната среда.
- Минерални суровини – рудните и нерудните полезни изкопаеми
- Климатични ресурси– слънчева радиация, температура, валежи, вятър
- Водни ресурси – използват се за домакински и индустриални нужди, риболов, туризъм. Най – богати на водни ресурси са Бразилия, Русия, САЩ, Канада, Китай.
- Поземлени ресурси – най ценна част от тях са обработваемите земи. 23% от сушата може да се използва за земеделие.
- Биологични ресурси – към тях се отнасят растителността и животните. Най – ценни са горите. Има два горски пояса – северен и южен. В северния пояс с най – много горски ресурси са Русия, Канада и САЩ, а в южния – Бразилия и ДР Конго.
Съвкупността от отделните видове природни ресурси се нарича природноресурсен потенциал. Обикновено по – големите по обхват страни разполагат с по – разнообразни ресурси и в по – големи количества, поради което имат по – голям природноресурсен потенциал.
6. Проучване и оценка на природните ресурси
Преди да започне използването на природните ресурси на дадена територия те трябва да бъдат проучени и оценени. Проучването включва търсенето на отговори на няколко важни въпроса:
- Къде са разположени природните ресурси?
- Какво е тяхното количество?
- Какво е тяхното качество?
- Изгодно ли е да се добиват?
7. Суровинно-енергиен и екологичен проблем.
Глобалните проблеми касаят целия свят. Те са: демографски, продоволствени, икономически и екологични. Глобалните проблеми на човечеството са взаимно свързани. Изострянето на един от тях, влияе върху състоянието на останалите. Едни от най-сложните проблеми, пред които е изправено съвременното човечество и от решаването на които зависи неговото бъдеще, са суровинно-енергийният и екологичният.
а/суровинно-енергиен проблем
Високите темпове на добиване на полезни изкопаеми, от една страна, и, от друга – използването в производствените процеси само на 1/4 от добитите суровини, през ХХ в. доведоха до изчерпване или намаляване на запасите им в много региони на света. Например рязко намаляха запасите на железни руди в САЩ, Русия, Франция; на медни руди – в Африка; на дървесина – в централно-африканските страни и Бразилия. Установено е, че ако темповете, с които нараства добивът на полезни изкопаеми в света се запазят, те много бързо ще бъдат изчерпани. Причините за възникването на суровинно-енергийния проблем са: количеството и качеството на природните ресурси; неравномерното им териториално разпределение; нарастването на техния добив; нерационалното им използване от човека в процеса на неговата стопанска дейност.
б/екологичен проблем
Той е предизвикан от отрицателното въздействие на стопанската дейност върху геосферите. Проблемът е пряко свързан с усвояването на природно-ресурсния потенциал на планетата и с преработването на добитите суровини. Негативното въздействие на обществото води до замърсяване на въздуха – зачестяват киселинните дъждове, разширяване на озоновата дупка, засилване на парниковият ефект; замърсяване на водите на сушата и на Световния океан; намаляване на размера на обработваемите земи поради ерозия, замърсяване на почвите, нарастване на площта на пустините и др.
в/ устойчивото развитие
Под устойчиво развитие се разбира определен начин на взаимодействие между обществото и природата, който осигурява и гарантира живота на съвременния човек и на бъдещите поколения на планетата. Моделът на това взаимодействие е разработен от ООН, а основният принцип, който се съдържа в него, е: удовлетворяването на жизнените потребности на днешните поколения не трябва да става за сметка на бъдещите поколения. Съвременната човешка цивилизация има възможности да придаде устойчив характер на използването на природните ресурси и на демографските процеси за продължителен период от време. Това налага:
– Насочване и обединяване на усилията на държавите в света за рационално и ефективно използване на природните ресурси през ХХI в.
– Постепенно ограничаване на огромните разходи за експлоатация на невъзобновимите природни ресурси и увеличаване на разходите за поддържане на екологичното равновесие.
– Увеличаване на дела на неизчерпаемите енергийни източници в структурата на използваните досега източници. Търсене на нови енергийни носители.
в– Задоволяване на основните потребности на човека от храна, облекло, жилище, образование, медицинско обслужване във всички страни и региони.